За любовта

Има само няколко дена до 19 май и от тази мисъл ми идва направо да прескоча на един дъх цялата седмица. :)
И с подобаващо настроение този път споделям две мои много любими произведения, посветени естествено на любовта:

Първото е едно цитатче от “Алхимикът” на Паулу Коелю, което обичам често да си препрочитам. За мен това са едни от най-красивите думи за любовта, които съм чела. Насладете се:

“И сякаш времето спря, а Всемирната душа се появи пред него с цялата си сила. Когато видя черните й очи, колебаещи се между усмивката и мълчанието, разбра най-важната и най-мъдра част от езика, на който говореше светът и който всички хора на земята дълбоко в сърцата си бяха способни да разберат, Тя се наричаше Любов и бе по-стара от хората и от самата пустиня, но въпреки това се появяваше отново със същата сила навсякъде, където два чифта очи се срещнеха, както се срещнаха тези два чифта до един кладенец.
Потопиш ли се в универсалния език не е трудно да разбереш, че в света има двама души, които се търсят, било сред пустинята, било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща ръка. Ръката, която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки, който работи, почива и търси съкровища под слънцето. Защото ако не беше така, мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.”


А това стихотворение на Елисавета Багряна със сигурност е било писано за мен ;)

Ти искаше

Ти искаше да бъдеш волна и сама,
да нямаш родни връзки, свиден кът,
да скиташ с вятъра по цялата земя,
да не поглеждаш минатия път.

Ти искаше от недостигнат връх
света да видиш долу - дребен, уморен, -
да вкусиш острия, пронизващ лъх
на най-далечното, неминато море.

Ти искаше живота ти да бъде сън,
родина - целия разтворен свят,
а вложи всичко - свят, живот и сън -
в две топли устни, в две очи с променлив цвят.

. . . . . . . .