Въпреки, че зимата все още не е напомнила сериозно за присъствието си, горещите напитки вървят при мен с пълна сила. Не се сещам за нещо по-подходящо за завършек на напрегнат делничен ден от силен чай, подсладен с лъжица мед и подсилен с известно количество бренди или пък греяно домашно вино с канела и парче портокал или лимон. Та в тоя ред на мисли снощи потънах в спомени за зимата на 2006, когато ми се отдаде страхотната възможност да пътувам до Виена точно в навечерието на коледните празници. Там коледната атмосфера буквално ме сграбчи отвсякъде, разбира се в най-положителния смисъл на думата, и не ми остана нищо друго, освен се отдам на виенската празнична емоция да ме изпълни докрай. Има няколко неща, с които бих се опитала поне да опиша изживяването: пищна улична блещукаща украса, внушаващи с асортимента си коледни базари, коледни песни, които звучат буквално отвсякъде, съблазнителни медени, шоколадови и канелени сладкиши и разбира се изкусителния аромат на горещо греяно вино или т. нар. по тези земи: Glühwein. Гледката навсякъде беше идентична: дървени барове, отрупани с димящи цветни чаши, от които отпиват премръзнали хора на всякакви възрасти. Толкова задушевно! ;) И тази изплувала в мислите ми мила картинка ме накара да се поразровя в тефтера с рецептите и да споделя едно специално коледно питие, което сгрява много бързо и ефектът върху настроението му е поразителен ;). Enjoy!
Примерен вариант за една доза: 25 г бренди (коняк), 25 г червен ром, 10-ина г прясно изцеден сок от лимон, 1 чаена лъжичка медец и известно количество горещ чай (черен, комбиниран билков, Ройбос). В подходяща чаша се смесват равните количества бренди и червен ром, лимонов сок, мед и се заливат с горещия чай. Питието се сервира с настроение и фантазия. При мен много върви с печени бадеми. :)
Това е песента, на която съм изпитвала всички възможни емоции, а моята палитра е богата на такива ... Наситения със сладка тъга текст, дълбокия като бездна глас на кириос Пасхалис Терзис, плачещите и изключително нежни инструменти са способни да ме накарат в определено емоциално настроение да се разплача и то с най-истинските сълзи, да ме успокоят, ако съм ядосана или притеснена за нещо, да дръпнат онази струна в душата ми, която ме прави сантиментална и гальовна ...
Заедно с Митропанос са ми чести спътници в слушалките, на маса, та дори и докато работя. Имам си ги като един вид психотерапия – и в добри и в лоши моменти.
Приятно потъване и отпускане с Терзис и Митропанос!
