Wednesday, March 21, 2007

Лято, море и малко...носталгия

Миналата седмица се провали така дългоочакваното ми пътуване в посока Бургас...Е, вярно, че щеше да бъде само за два дена, обаче точно тогава имах неотложна вътрешна нужда от едно такова пътуване към вкъщи. Не смея да правя повече планове..., дааа обаче, в следващия момент поглеждам към календара за друг подобен шанс...
След провала си приложих обичайната терапия за такива моменти - диска с морските звуци (шумолящи вълнички, разбиващи се в брега, писъци на чайки и т.н.), малко снимки от лятото, а за всички, на които им липсват морето и лятото, тук оставям едно мое кратичко текстче - написано за Несебър.
Еех, къде си лято?

:)

Несебър – вълшебство от пясък и морски бриз

Който не е бил в Несебър, той не знае какво незабравимо и романтично приключение е пропуснал! Живописният и уникален град е разположен върху полуостров и е един от най-старите градове в Европа. Неговата история е изключително богата, а обликът му има особено притегателна сила и екзотична красота.
Преди години Несебър е бил малко рибарско селище. Сега градът има нова и стара част, които сякаш протягат ръце една към друга, а сплетените им длани образуват път, който, като една своеобразна машина на времето, свързва две различни епохи. От едната страна се извисяват кооперации, лъскави хотели и многобройни заведения за бързо хранене, а от другата – останки от крепостни стени, средновековни църкви, пъстри магазинчета за сувенири и разбира се - едно особено усещане за незабравимо изживяване. И цялата тази разноцветна картина - сгушена удобно в прегръдките на нашето Черно море.Старата част на Несебър е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Градът е истинска съкровищница и разходката в него е като урок по история и повод за гордост. На входа му неизменно ни посреща Старата мелница – един от неостаряващите символи на Стария град. Още от детските ми спомени, тя посреща и изпраща пъстрия поток от хора и се извисява като безмълвен и непоклатим страж. И оттук започва една вълнуваща разходка, която ще накара всеки да си спомня за топлия, летен Несебър в студените, зимни нощи в очакване на следващото лято. Малките тесни улички сами ни отвеждат на интересните места в хилядолетния град. На всяка крачка пред нас изникват шарени сергийки събрали всички цветове на земята, малки рибни ресторантчета, които подканват с изкусителен аромат, сувенирни магазинчета отрупани с летни спомени и весели, усмихнати хора, забравили за миг грижите и проблемите, и потънали в магията на Несебър.На територията на Стария град са съхранени изключително стойностни паметници, останали от древни времена. Тук са запазени църкви от Средновековието, носещи отпечатъка на българо – византийската архитектура, старинни дървени къщи, напомнящи възрожденския дух, тесни калдъръмени улички, извеждащи ни право на морския бряг – всяко кътче нашепва моменти от българската история и ни връща в незапомнени времена.Който е вдишал поне един път лекия, морски въздух на Месембрия и се е заредил с неизчерпаемата енергия на този малък космополис, той си обещава, че ще се върне отново!

Sunday, March 11, 2007

Били ли сте някога в парк "Врачански Балкан"?


От известно време 90% от животът ми преминава във Враца, живея и работя в това градче по причини, които мисля да опиша в някой от следващите ми постове. Това е един уникален по своето местоположение град, съчетал в себе си тайнството на величествената природа, едни от най-великите археологически находки за България, а смея да твърдя и за света и безброй, недотам оценени (за съжаление), възможности за туризъм и спорт.

Едно от нещата, които ми направиха най-силно впечатление за първи път бяха внушителните скали, които са образували полупръстеновидна прегръдка около града и краткото разстояние между самия град и природния парк "Врачански Балкан" - втори по големина в България, след този в Странджа. Буквално за по-малко от един час ходене пеша се сменя циментовия пейзаж с невероятна планинска гледка.

Някои от местата, които трябва задължително да посетите при евентуално отбиване в северозападна посока са: скалните форми "Вратцата" и "Ритлите" (рай и истинско изживяване за алпинистите), пещерата "Леденика" (само една от многото от пещерите в парка), водопада Скакля (тук със задоволство мога да вметна, че този водопад се вижда от терасата на квартирата ни), водопада Боров камък (кацнал на най-приказното място), Черепишкия манастир "Успение Богородично", историческото място "Околчица" (гледката оттам е неописуема) и по възможност всичките еко-пътеки.


Сега Балканът е потънал в море от зеленина, която контрастира на снежните шапки на високите върхове, в река Лева се гонят ята от рибки, а птичките извиват неуморно гласове.

Какво друго му трябва на човек, когато родният му град е на повече от 500 км разстояние...?


:)

Saturday, March 10, 2007

Моя Б.Л.О.Г.

Защо пък да не го разтълкувам по следния начин?

Б. - БУНТ (тук понякога ще недоволствам или ще се бунтувам срещу някой или нещо)

Л. - ЛЕТОПИС (своебразна хроника на това, което ми се е случило или ми е направило впечатление)

О. - ОБИЧ (няма начин да не пиша за хората и въобще за нещата, които обичам)

Г. - ГЛАС (да, това определено ще бъде моя глас!!!)

;)