Били ли сте някога в парк "Врачански Балкан"?

От известно време 90% от животът ми преминава във Враца, живея и работя в това градче по причини, които мисля да опиша в някой от следващите ми постове. Това е един уникален по своето местоположение град, съчетал в себе си тайнството на величествената природа, едни от най-великите археологически находки за България, а смея да твърдя и за света и безброй, недотам оценени (за съжаление), възможности за туризъм и спорт.

Едно от нещата, които ми направиха най-силно впечатление за първи път бяха внушителните скали, които са образували полупръстеновидна прегръдка около града и краткото разстояние между самия град и природния парк "Врачански Балкан" - втори по големина в България, след този в Странджа. Буквално за по-малко от един час ходене пеша се сменя циментовия пейзаж с невероятна планинска гледка.

Някои от местата, които трябва задължително да посетите при евентуално отбиване в северозападна посока са: скалните форми "Вратцата" и "Ритлите" (рай и истинско изживяване за алпинистите), пещерата "Леденика" (само една от многото от пещерите в парка), водопада Скакля (тук със задоволство мога да вметна, че този водопад се вижда от терасата на квартирата ни), водопада Боров камък (кацнал на най-приказното място), Черепишкия манастир "Успение Богородично", историческото място "Околчица" (гледката оттам е неописуема) и по възможност всичките еко-пътеки.

Сега Балканът е потънал в море от зеленина, която контрастира на снежните шапки на високите върхове, в река Лева се гонят ята от рибки, а птичките извиват неуморно гласове.

Какво друго му трябва на човек, когато родният му град е на повече от 500 км разстояние...?

:)