Моето бургаско (и не само) лято

Бургаско лято

Последната глътка солена вода,
денят от морето отпива
И тръпнещо нежния скут на нощта,
след миг уморено заспива.

От южен вятър и една вълна,
за миг в единствена прегръдка спрели,
се ражда тихо старата луна
и пръска свойте мрежи, бели

И става чудо - пламва в миг нощта,
препускат в мрака ритми полудели
Навън танцуват всички от града,
тела горещи, сплели

И някак безгрижно светът се върти,
край нощния град - дискотека
Нахално красиви следят ме с очи,
горещите летни момчета

Бургаско лято - пясъчна следа
и две китари някъде запели
Бургаско лято - огън и вода,
в целувка дълга, устни, сплели

И става чудо - пламва в миг нощта
препускат в мрака ритми полудели
Така се раждат малко след деня,
бургаски нощи бели, бели...

Изпълнител: Тони Димитрова

Моето чакано, юлско, синьо, горещо и слънчево лято мина под знака на много и незабравими срещи със скъпи приятели, неизменното отскачане до любими южни точки, сърдечни и весели наздравици на прохладни трапези и зареждащата енергия на моя най-хубав и слънчев град. Вече кроя планове кога да се шмугна в следващата възможност за пътуване, а дотогава споделям част от моите юлски мигове.

За настроение

Едно парче, което ми е влязло под кожата и си тананикам нон-стоп. ;)

В памет на Христо Фотев

Истинско удоволствие е да споделя две много обичани от мен стихотворения на Христо Фотев. Причината да го направя може и да е годишнината от неговото рождение, която беше миналата седмица, или нежността и топлината, която усещам, докато чета и препрочитам Фотев, а може и да е особения начин, по който има способността да ме пренася в онзи мой слънчев и светъл Бургас!

Приятно четене!

Ти тръгваш и се връщаш ...

Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.

В единственият залив пак е есен.

Тук изумен откриваш своя глас

и в своя глас солен - печал и песен.

Тук ти откриваш своя верен жест.

Тук ти за миг не си човек случаен.

На твоя ден най-точния адрес

е тук - и твоя ден е ден безкраен.

Тук изведнъж си спомняш че си жив.

Че имаш дъжд... И вятър... И Несебър.

И изведнъж се виждаш ти красив

в един кристал - в един прозорец щедър.

Христо Фотев

Улицата ме изпълни

Улицата ме изпълни с гласовете си

Къщата със тишината си.

С покриви,

прозорци

и дървета.

Града -

най-хубавия на земята ми се радваше.

И викаше насреща ми - неделя!

Ти забрави часовника! Усмихвай се,

разблъскай се, развикай се - достатъчни са

бронзовите бюстове в градината...

Неделя е и хайде да танцуваме!

Да любиме, да пееме, да вярваме!

Отново да потънеме сред хората...

Не ги кори! Ти просто не си същия

от времето, когато ги обичаше -

душата ти е загрубяла, малкия,

и мислите ти вече не са хубави.

Неделя е. Обичай ни! Неделя е.

Ний всички ти се радваме! Понякога

не ни достига времето да мислиме,

дори да те разбираме, но винаги,

но винаги дълбоко те обичаме.

Неделя е. Последвай ме! Неделя е.

Ще ти разкажа малките си радости -

априлското очакване на въздуха,

дърветата с възбудените корени,

внезапно извисените момичета -

едното те рисува по тетрадките,

но другаде е светлото му бъдеще...

Града -

най-хубавия на земята ми се радваше.

Най-хубавия, с когото си приличаме,

ме водеше, и блъскаше, и викаше.

Изпълваше душата ми със своето

чудесно настроение. Челото ми

звънтеше от огромно напрежение,

най-хубавото ми стихотворение

изпълни върховете на ръцете ми

със сините си мълнии. Заглавие?

България, Бургас, Любов, Завръщане...

И всичките са хубави. Гореше ме

най-хубавото ми стихотворение

голямото,

великото,

най-странното,

което няма да забравя никога.

Което няма да напиша никога.

Ще го раздам с безумно нетърпение

на улиците, хората, дърветата.

Със своето свенливо ръкостискане,

със звънките си поздрави, със страстните

тревоги и надежди, и вълнения,

с усмивки и безумства и ридания,

със удари, и устни, и любов!

Христо Фотев

Футуролог

Аз съм Футуролог

Като изтърсени от кош,
валят звезди. Изящна вечер.
И без понятие за грош
спи половината човечество.
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст -
понеже няма много работа...
С приспивен Микроземетръс
Дежурните се забавляват.)

И пак е ден. Добре върви
опитомената галактика.
В града е шумно - с'еst la vie!
но никой не напредва с лакти:
тук всеки има и талант,
и възпитание на Гьоте.
За всички тук е оправдан
един античен израз - "gotini".
И аз съм тук! Но не - така
сама, не както нявга - някоя...
На раменете ми - ръка:
интелигентна, нежна, яка!

А пътят - опнат като нерв.
Животът - пак неразгадаем!
Последният милиционер
над Омир слънчево ридае...

Миряна Башева

p.s. Още от страхотното и уникално творчество на непримиримата Миряна Башева!!!

Love actually

Всяка минута от филма е уникална със страхотния заряд, който носи в себе си. Емоциите са толкова много, толкова различни и толкова реални, че всеки път ги изживявам часове след като съм гледала филма ...

Имам чувството, че каквото и да напиша за Love actually няма да е достатъчно точно отражение на това, което усещам, докато го гледам и след това. Понякога малкото думи казват повече неща ...

И докато го гледам за пореден път: занемявам и настръхвам, плача, изживявам, вълнувам се - виждам себе си!

А любимата сцена е на преден план, разбира се!

;)

p.s. Препоръчвам и саундтрака за специални и задушевни моменти! ;)