14 дена и 14 нощи

Дългоочакваната отпуска дойде и си замина ... и остана в мен като туптяща гореща точка в сърцето и какаов загар по тялото. В огледалото продължава да ме гледа едно момиче с бухнала от морския влажен климат коса, с неузнаваем цвят на кожата и безброй песъчинки полепнали по тялото и си мисли за безкрайното излежаване върху пясъка, разхлаждащите вълни в морето, колекционирането на интересни мидички по брега, пиенето на коктейли привечер и дългите разговори с приятелите, които вижда толкова рядко през останалата част от годината.
Цялото лято се концентрира в тези 14 слънчеви, морски, лентяйски дена и мога да кажа, че беше абсолютно толкова ЗАРЕЖДАЩО и ХУБАВО, колкото очаквах! :) :)
Успях да прочета само 50-тина страници от книгата, която си бях нарочила за отпускарско четиво, дотолкова се оставих на нищоправенето на плажа и дългите разходки в родния Бургас и малко по на юг от него. За пореден път – аз и компания – си припомнихме ежевечерното висене на Капани (едно от култовите за мен/нас :) места в Бургас), нощното шляене по плажа, а бе всичко за което се размечтаваме всеки път като се видим през останалата част от годината.
Това за което съжалявам е, че няма да успея да отида поне за 2-3 дена в Бургас през септември. Ееех, а бургаския септември е приятно топъл, не толкова шумен, колкото останалите месеци от лятото и носи чара на отиващото си лято и съвсем малко от настъпващата есен.
Затова още дълго ще останат пясъчните следи в колата, гривната от мидички на ръката ми и окъпаното в слънце море в сънищата ми. Да ми напомнят за лятото и за морската гледка от терасата ни, по която всички толкова се прехласват.

:)

Дъждовно хайку

Няколко хайку стихотворения на японски поети с тематика, напълно съответстваща на поредното настроение на времето навън. На мен много ми се връзват като фон на капките, които не престават да образуват тъжни вади по прозорците . . .

Отмина бурята
И от тревата се надигна
ярката луна.

Чора

* * *

Летен порой.
Самотна жена,
взряна в прозореца.

Кикаку

* * *

Далеч от столицата
в хан, обсипан в цвят от праскови.
Дъждовен ден.

Бусон

* * *

Врабченце

подскача по верандата

С мокри крачета.

Лятна буря.

Вятър разпиля листата

по бюрото ми.

Сгъвам чадъра.

Вратата изглежда далече

от зеленината.

Шики

* * *

Вечерен дъжд.
Мравката слиза
по стъблото на бамбука.

Джосо

* * *

Вечерна мъгла.
Спомени за миналото -
толкова далечно!

Кито

* * *

Светулките изсипват
светъл дъжд
по пясъка крайбрежен.

Тохо

п.с. Реших да завърша с дъждовно хайку, но за един друг вид дъжд. Пожелателен!

:)

И Бебел идва в България!

Еее, не! Това е вече прекалено хубаво, за да е истина. Още една страхотна певица идва в България през това лято. Чак не ми се вярва . . . , но е факт! Съвсем скоро, на 24 август, Летният театър във Варна ще се окаже домакин на певицата Бебел Жилберто. Първо Ла Мари, Чамбао и тяхното жежко фламенко, а сега и бразилска боса нова. Семпъл синтез на перфектните звуци за едно истинско лято. : ) На пейзажа ми липсват само мохито-то (с повечко ром), шезлонга и отсъствието на всякакви дразнещи фактори, като работни срокове, офис жега и т.н.
Много ми допадна едно кратко описание на Бебел Жилберто, което прочетох в списание 1:
“Бебел има боса нова в ДНК-то си, джаз в спокойствието си, самба в очите си и харизмата на легенда в кръвта си.”
Абсолютно точно и красиво изречено!
Честито на тези, които успеят да отидат на концерта, а за останалите остава 100 % - вото удоволствие от мекия, галещ, топъл, съчетал традиция и свой собствен стил, глас на Бебел – та дори и само в слушалките!!!

:)