14 дена и 14 нощи

Дългоочакваната отпуска дойде и си замина ... и остана в мен като туптяща гореща точка в сърцето и какаов загар по тялото. В огледалото продължава да ме гледа едно момиче с бухнала от морския влажен климат коса, с неузнаваем цвят на кожата и безброй песъчинки полепнали по тялото и си мисли за безкрайното излежаване върху пясъка, разхлаждащите вълни в морето, колекционирането на интересни мидички по брега, пиенето на коктейли привечер и дългите разговори с приятелите, които вижда толкова рядко през останалата част от годината.
Цялото лято се концентрира в тези 14 слънчеви, морски, лентяйски дена и мога да кажа, че беше абсолютно толкова ЗАРЕЖДАЩО и ХУБАВО, колкото очаквах! :) :)
Успях да прочета само 50-тина страници от книгата, която си бях нарочила за отпускарско четиво, дотолкова се оставих на нищоправенето на плажа и дългите разходки в родния Бургас и малко по на юг от него. За пореден път – аз и компания – си припомнихме ежевечерното висене на Капани (едно от култовите за мен/нас :) места в Бургас), нощното шляене по плажа, а бе всичко за което се размечтаваме всеки път като се видим през останалата част от годината.
Това за което съжалявам е, че няма да успея да отида поне за 2-3 дена в Бургас през септември. Ееех, а бургаския септември е приятно топъл, не толкова шумен, колкото останалите месеци от лятото и носи чара на отиващото си лято и съвсем малко от настъпващата есен.
Затова още дълго ще останат пясъчните следи в колата, гривната от мидички на ръката ми и окъпаното в слънце море в сънищата ми. Да ми напомнят за лятото и за морската гледка от терасата ни, по която всички толкова се прехласват.

:)