В памет на Христо Фотев

Истинско удоволствие е да споделя две много обичани от мен стихотворения на Христо Фотев. Причината да го направя може и да е годишнината от неговото рождение, която беше миналата седмица, или нежността и топлината, която усещам, докато чета и препрочитам Фотев, а може и да е особения начин, по който има способността да ме пренася в онзи мой слънчев и светъл Бургас!

Приятно четене!

Ти тръгваш и се връщаш ...

Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.

В единственият залив пак е есен.

Тук изумен откриваш своя глас

и в своя глас солен - печал и песен.

Тук ти откриваш своя верен жест.

Тук ти за миг не си човек случаен.

На твоя ден най-точния адрес

е тук - и твоя ден е ден безкраен.

Тук изведнъж си спомняш че си жив.

Че имаш дъжд... И вятър... И Несебър.

И изведнъж се виждаш ти красив

в един кристал - в един прозорец щедър.

Христо Фотев

Улицата ме изпълни

Улицата ме изпълни с гласовете си

Къщата със тишината си.

С покриви,

прозорци

и дървета.

Града -

най-хубавия на земята ми се радваше.

И викаше насреща ми - неделя!

Ти забрави часовника! Усмихвай се,

разблъскай се, развикай се - достатъчни са

бронзовите бюстове в градината...

Неделя е и хайде да танцуваме!

Да любиме, да пееме, да вярваме!

Отново да потънеме сред хората...

Не ги кори! Ти просто не си същия

от времето, когато ги обичаше -

душата ти е загрубяла, малкия,

и мислите ти вече не са хубави.

Неделя е. Обичай ни! Неделя е.

Ний всички ти се радваме! Понякога

не ни достига времето да мислиме,

дори да те разбираме, но винаги,

но винаги дълбоко те обичаме.

Неделя е. Последвай ме! Неделя е.

Ще ти разкажа малките си радости -

априлското очакване на въздуха,

дърветата с възбудените корени,

внезапно извисените момичета -

едното те рисува по тетрадките,

но другаде е светлото му бъдеще...

Града -

най-хубавия на земята ми се радваше.

Най-хубавия, с когото си приличаме,

ме водеше, и блъскаше, и викаше.

Изпълваше душата ми със своето

чудесно настроение. Челото ми

звънтеше от огромно напрежение,

най-хубавото ми стихотворение

изпълни върховете на ръцете ми

със сините си мълнии. Заглавие?

България, Бургас, Любов, Завръщане...

И всичките са хубави. Гореше ме

най-хубавото ми стихотворение

голямото,

великото,

най-странното,

което няма да забравя никога.

Което няма да напиша никога.

Ще го раздам с безумно нетърпение

на улиците, хората, дърветата.

Със своето свенливо ръкостискане,

със звънките си поздрави, със страстните

тревоги и надежди, и вълнения,

с усмивки и безумства и ридания,

със удари, и устни, и любов!

Христо Фотев