Всяка минута от филма е уникална със страхотния заряд, който носи в себе си. Емоциите са толкова много, толкова различни и толкова реални, че всеки път ги изживявам часове след като съм гледала филма ...
Имам чувството, че каквото и да напиша за Love actually няма да е достатъчно точно отражение на това, което усещам, докато го гледам и след това. Понякога малкото думи казват повече неща ...
И докато го гледам за пореден път: занемявам и настръхвам, плача, изживявам, вълнувам се - виждам себе си!
А любимата сцена е на преден план, разбира се!
;)
p.s. Препоръчвам и саундтрака за специални и задушевни моменти! ;)
2 comments:
Веднъж, преди много години, сестра ми ми каза, че съм непоправима романтичка и ще ми се пукне сърцето от романтика някой ден в средата на най-романтичния залез, изживян с любим човек. Май и при теб е така...
Понякога не харесвам романтичката в себе си, щото се размеква и витае в облаците повече отколкото на мен ми се иска ... ама при шамарите на реалността, които са неизбежни някой път, нещата се балансират. ;)
Post a Comment