Отидох в Созопол, слушах Чамбао и се заредих с истинска испанска емоция

От известно време се каня да споделя нещичко за концерта на Чамбао в Созопол, но всеки път като започна да пиша се чудя дали ще успея да пресъздам невероятната емоция от усещането да ги слушам на живо.

Такаа, започвам по реда на събитията: от самото начало на идеята да съм в Созопол (първоначално Бургас) в точното време и на точното място събитията се развиха по най-положителния съдбовен начин за мен ... Какво искам да кажа с това ли? Ами да започна с факта, че спечелих ВИП покана за събитието от една интернет игра на Нескафе Фрапе, не че щях да пропусна концерта ако не се беше случило, но тук някак си съдбата бръкна с пръстче в моите планове и чуденки “Ох, как да стане??” – отпуски, работа, служебни задължения и тем подобни скучновати, но съществени иначе спънки.

Оттук – насетне се осигуриха билети и за останалата част на компанията, билети за пътуване (отиване и връщане), мечтателни планове за тези тооолкова недостатъчни 3 дена и половина - неспирни приказки за бирата и цацата на Капани, за бленувания плаж и сънуваното море, които ни очакваха, за прохладните бургаски вечери и приятелите.

Сега като си спомня цветната тълпа пред Летния театър в Созопол, щастливите лица на хората, които нямаха търпение да влязат вътре, особеният и зареждащ въздух на град като Созопол нещо се свива в стомаха ми и ми се иска да изпитвам това усещане и пак и пак ... това е истинско щастие! :)

Ето, че минава 20 и 30 часа, публиката на моменти затихва в очакване да се появят Чамбао, същевременно театърът се превръща в място, където се срещат хора, които не са се виждали отдавна и гъделичкащото усещане за безгрижие и пълен релакс ме връхлитат изведнъж.

Чамбао са вече на сцената и щом Ла Мари запява усещам как публиката спира дъха си, невероятно е чувството от това как един-единствен човек може да прикове вниманието, вълнението и мислите на десетки хора. За пореден път изпитвам респект към мъничката, невероятно жизнена, енергична и талантлива испанка. Добре, че концертът беше на открито, защото този глас не трябва да се затваря между стени. Идеално му пасна нощното юлско небе и усещането за близостта на морето.

Заразяващата музика и таланта на испанците не оставиха седящи, до последната песен всички танцуваха и пееха с Чамбао. А няколкото думи изречени от Мари на български просто взривиха публиката. :)

Разбира се имаше и БИС, разбира се Чамбао излязоха и изпълниха още няколко песни, разбира се всички си тръгнахме усмихнати, с приповдигнато настроение и с топлинка в сърцата.

п.с. А това са няколко малко далечни, не толкова добре фокусирани, но направени със сърце снимки от концерта!

:)