Синя вълшебница

Едно от нещата, които ми доставят искрено удоволствие е четенето на поезия. В момента, в който разтворя книга на обичан автор, заобикалящото ме пространство изгубва материалните си очертания. Май няма смисъл да споменавам имена, понеже по-голяма част от тях са на бургаски творци. Морето, бриза, пясъчния бряг и волния полет на чайките са неизчерпаема и несравнима муза – така е било, така е и така ще бъде. :)
В къщата в Монтана (родния дом на Любо) има една стая със симпатична библиотека, която заема почти цялата стена – идеално място за няколкочасово out of space с книгите. Перманенто тихо, с натежал - от аромата на стари и многократно разгръщани книги – въздух, рафтове препълнени с най-различни заглавия – географски открития, кримки, наръчници, речници, поезия, исторически романи и т.н. В неделя, след като изпих сутрешното си кафе, реших да си отделя няколко часа само за мен, разположих се удобно и доволно в стаята с библиотеката и за n-ти път препрочетох стихотворенията на Петя Дубарова, събрани в “Най-синьото вълшебство”. За пореден път се удивих, развълнувах и натъжих същевременно. На страниците на книгата със сините корици и вълшебното заглавие се намират най-истинските, чисти и откровени думи за морето, Бургас, любовта и нещата, които могат да развълнуват едно момиче, надраснало нежната си възраст и останало завинаги непокорна, магнетична и увличаща млада жена. Думите в стиховете се бунтуват понякога като малка немирна вихрушка, в следващия момент плуват плавно като книжна лодка в спокойно море, но неизменно следват многоцветното, мъдро и неспокойно светоусещане на тяхната създателка.
Избрах да споделя тук едно стихотворение от стихосбирката “Аз и морето”. :)


Там някъде...

Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг
внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.
Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!
Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.
Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.
Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.
Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.
Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.

. . . . .

Средиземноморски вкус

Вчера една приятелка ме изненада с една много интригуваща придобивка, за която бързам да се похваля тук. Става въпрос за едно цветно и компактно книжле, което съдържа 20-те най-добри рецепти на Средиземноморието. Автор на книгата е Вефа Алексиаду, за която мога да кажа, че е един от най-известните кулинари в Гърция. Изданието е на гръцки език и в него освен указанията за рецепите могат да се видят и стилни и примамливи фотографии на готовите ястия и десерти. Веднага я разгледах много подробно и прецених, че всяко едно от предложенията заслужава да се опита, а и кулинарът в семейството направи предоволен оглед на снимките, което е много обещаващо за нашето лятно меню ;)
За тези, които си падат по леката и несравнимо вкусна кухня на Средиземноморието е следващата рецепта:

Риба плакия

Време, необходимо за приготвяне на ястието: 1 час

Продукти за 4-5 порции:

1 ½ кг дребна риба (напр. сардини, цаца и т.н.)
1 купичка зехтин
4 големи глави кромид лук
6 скилидки чесън
1 купичка ситно нарязан магданоз
Подправки: сол, пипер, малко риган
2 лъжици смлени домати (пюре от домати)
1 лъжица кетчуп
¼ купичка бяло вино или рибен бульон или просто вода
2 големи, узрели домата
1 лимон (нарязан на ситни парченца)

Приготвяне: Измиваме рибата и я изчистваме – отстраняваме главите и гръбначната кост (моя бележка: ако напр. рибата, която се използва е цаца няма смисъл от последното). Изплакваме я повторно и я оставяме в гевгир, за да може да се изцеди хубаво. Сипваме зехтина в тенджерка и го оставяме на силен огън, а когато се загрее достатъчно – добавяме нарязания лук и чесън. Разбъркваме и запържваме леко. След това ги махаме от огъня и слагаме магданоза, солта, пипера, пюрето и кетчупа. Заливаме с виното (рибения бульон или водата). В една тавичка разстиламе част от приготвената смес с лук и нареждаме отгоре рибата. Заливаме с останалата част от сместа, слагаме нарязания лимон вътре и върху приготвеното ястие. Покриваме с нарязани домати, поръсваме със сол, пипер и малко риган. Заливаме с малко зехтин и печем във фурната на 200 градуса, около 1 час. Сервира се веднага.

Рецептата не звучи непознато, аз лично много пъти съм похапвала риба, приготвена по подобен начин, но с удоволствие ще опитам и този вариант!
Сега съм нацелила една яхния с риба – пак от същата книжка – ще споделя впечатления като я пробвам.

п.с. Таня, благодаря ти още веднъж за изненадващия подарък!
Като се върнеш от Санта Северина ще обменим опит със средиземноморски вкуснотии.


:)

Отидох в Созопол, слушах Чамбао и се заредих с истинска испанска емоция

От известно време се каня да споделя нещичко за концерта на Чамбао в Созопол, но всеки път като започна да пиша се чудя дали ще успея да пресъздам невероятната емоция от усещането да ги слушам на живо.

Такаа, започвам по реда на събитията: от самото начало на идеята да съм в Созопол (първоначално Бургас) в точното време и на точното място събитията се развиха по най-положителния съдбовен начин за мен ... Какво искам да кажа с това ли? Ами да започна с факта, че спечелих ВИП покана за събитието от една интернет игра на Нескафе Фрапе, не че щях да пропусна концерта ако не се беше случило, но тук някак си съдбата бръкна с пръстче в моите планове и чуденки “Ох, как да стане??” – отпуски, работа, служебни задължения и тем подобни скучновати, но съществени иначе спънки.

Оттук – насетне се осигуриха билети и за останалата част на компанията, билети за пътуване (отиване и връщане), мечтателни планове за тези тооолкова недостатъчни 3 дена и половина - неспирни приказки за бирата и цацата на Капани, за бленувания плаж и сънуваното море, които ни очакваха, за прохладните бургаски вечери и приятелите.

Сега като си спомня цветната тълпа пред Летния театър в Созопол, щастливите лица на хората, които нямаха търпение да влязат вътре, особеният и зареждащ въздух на град като Созопол нещо се свива в стомаха ми и ми се иска да изпитвам това усещане и пак и пак ... това е истинско щастие! :)

Ето, че минава 20 и 30 часа, публиката на моменти затихва в очакване да се появят Чамбао, същевременно театърът се превръща в място, където се срещат хора, които не са се виждали отдавна и гъделичкащото усещане за безгрижие и пълен релакс ме връхлитат изведнъж.

Чамбао са вече на сцената и щом Ла Мари запява усещам как публиката спира дъха си, невероятно е чувството от това как един-единствен човек може да прикове вниманието, вълнението и мислите на десетки хора. За пореден път изпитвам респект към мъничката, невероятно жизнена, енергична и талантлива испанка. Добре, че концертът беше на открито, защото този глас не трябва да се затваря между стени. Идеално му пасна нощното юлско небе и усещането за близостта на морето.

Заразяващата музика и таланта на испанците не оставиха седящи, до последната песен всички танцуваха и пееха с Чамбао. А няколкото думи изречени от Мари на български просто взривиха публиката. :)

Разбира се имаше и БИС, разбира се Чамбао излязоха и изпълниха още няколко песни, разбира се всички си тръгнахме усмихнати, с приповдигнато настроение и с топлинка в сърцата.

п.с. А това са няколко малко далечни, не толкова добре фокусирани, но направени със сърце снимки от концерта!

:)

Здравей, юлско слънце!

Тази година не успях да го посрещна, както подобава . . . и мисълта за това само ме накара витая разсеяно и да извиквам спомени за усещането в мига, в който първите лъчи на така чаканото юлско слънце набраздят небето и го оцветят в най-топлите отенъци от слънчевата палитра.
Предните няколко дена веднага отхвърлих възможността да го посрещна на някое планинско възвишение. Нямаше да е същото! Щеше да ми липсва звука от вълните, мириса на морска ранна утрин, влажния пясък, който залепва по кожата ми и се настанява във всяка гънка на дрехите ми, усещането от потапянето в слънчевата пътека в морето с мисълта, че по нея може да се достигне до крайчеца на хоризонта . . . :)
Въпреки това, загърната в една овехтяла бархетна риза (спомен от онези безгрижни години), със слушалки на ушите под съпровода на Юрая Хийп и Джулай Морнинг, дочаках тазгодишното юлско слънце на терасата . . . 05.25 часа, слабото розово сияние над панелните блокове постепенно се увеличаваше, небето се изпъстри в червеникави, лилави и оранжеви отблясъци и изведнъж пейзажът се смали, за да бъде изпълнен от първото юлско слънце.
Красиво, носталгично, обнадеждаващо, емблематично!